25.05.2010 г., 18:47

Приятелите са на изчезване

1.2K 1 4

Приятелите са на изчезване

 

 

Приятелите са на първа страница в моята червена книга.
Око за око и зъб за баница – да си добър човек не стига.
Умира си да е с теб другар, щом види паричния ти сноп,
а ти само за бедните си цар – той не е по твоя джоб.
Роб си на парите, те са пленили и твоите приятели,
а ти с мъка отброяваш дните, когато те ще се превърнат в предатели.
Слушатели и наблюдатели в тази игра не съществуват.
В нея всички са участници, без значение дали плачат или псуват.
Умуват как да се измъкнат, ала изход от играта няма.
Играеш, докато животите ти свършат, а приживе си денонощна смяна.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Михаил Попов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • За жалост и при мен е така ....особено в последните години.... Приятелите са на първа страница в моята червена книга!
  • Повечето са само "познати" ... Много смисъл има в думите ти,но като гледам,малко хора се вслушват в тях...сигурно щото не им изнася
  • Колкото повече приятели има човек,толкова по малко истински приятели му остават!!!
  • Преди време, хората трудно са казвали „Обичам те“, а в днешно време на адски малко хора можем да кажем „Приятел“. Поздравления

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....