През рамо към изтеклите години
поглеждам като стихнал вятър.
Протегнала напразно своите длани,
очаквам топъл повик на приятел.
Познато гледат ме, а тишината
натежава споена помежду ни.
С цената им съм вече запозната -
изгубват се, щом нямат интереси.
Дори и близки, си остават чужди,
отвърнали от мене своя поглед,
и думите остават си безсмислени -
не са ли от сърце, не топлят. ...