Приятелите станали познати
През рамо към изтеклите години
поглеждам като стихнал вятър.
Протегнала напразно своите длани,
очаквам топъл повик на приятел.
Познато гледат ме, а тишината
натежава споена помежду ни.
С цената им съм вече запозната -
изгубват се, щом нямат интереси.
Дори и близки, си остават чужди,
отвърнали от мене своя поглед,
и думите остават си безсмислени -
не са ли от сърце, не топлят.
И питам се защо, къде, кога и как?
Без колко, че ни една везна не мери
приятелска душа, а светлина във мрак -
ръката на приятел е, щом ме намери.
Все още кътам в себе си искрите
за пламъче от топлината.
Когато от самотности боли ме,
достигам с мисъл светлината.
© Евгения Тодорова All rights reserved.
