14.12.2005 г., 21:10

Приятелка

1.2K 0 1

           Ти беше моя приятелка,

истинска, вярна във моя живот,

но после оказа се моя предателка,

отне без срам мойта любов.

           

Тихо страдам самотна,

            проклинам свойта съдба,

            не ми дава мира въпросът,

            защо се оказа тъй подла жена?

            

 Вярвах ти толкова много,

неразделни бяхме със теб,

защо постъпи тъй подло,

нима имаш сърце ти от лед!?

           

 Замина със него далече,

не трепна за мене твойто сърце,

не ви видях никога вече,

приятелко, защо от мен го отне?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сиска Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "..приятелко, защо от мен го отне?"
    И пак я наричаш "приятелка"?
    Красив стих, но пълен с болка...
    Поздрав и

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...