14 dic 2005, 21:10

Приятелка

  Poesía
1.2K 0 1

           Ти беше моя приятелка,

истинска, вярна във моя живот,

но после оказа се моя предателка,

отне без срам мойта любов.

           

Тихо страдам самотна,

            проклинам свойта съдба,

            не ми дава мира въпросът,

            защо се оказа тъй подла жена?

            

 Вярвах ти толкова много,

неразделни бяхме със теб,

защо постъпи тъй подло,

нима имаш сърце ти от лед!?

           

 Замина със него далече,

не трепна за мене твойто сърце,

не ви видях никога вече,

приятелко, защо от мен го отне?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сиска Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "..приятелко, защо от мен го отне?"
    И пак я наричаш "приятелка"?
    Красив стих, но пълен с болка...
    Поздрав и

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...