Ти беше моя приятелка,
истинска, вярна във моя живот,
но после оказа се моя предателка,
отне без срам мойта любов.
Тихо страдам самотна,
проклинам свойта съдба,
не ми дава мира въпросът,
защо се оказа тъй подла жена?
Вярвах ти толкова много,
неразделни бяхме със теб,
защо постъпи тъй подло,
нима имаш сърце ти от лед!?
Замина със него далече,
не трепна за мене твойто сърце,
не ви видях никога вече,
приятелко, защо от мен го отне?
© Сиска Георгиева All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
