14 дек. 2005 г., 21:10

Приятелка

1.2K 0 1

           Ти беше моя приятелка,

истинска, вярна във моя живот,

но после оказа се моя предателка,

отне без срам мойта любов.

           

Тихо страдам самотна,

            проклинам свойта съдба,

            не ми дава мира въпросът,

            защо се оказа тъй подла жена?

            

 Вярвах ти толкова много,

неразделни бяхме със теб,

защо постъпи тъй подло,

нима имаш сърце ти от лед!?

           

 Замина със него далече,

не трепна за мене твойто сърце,

не ви видях никога вече,

приятелко, защо от мен го отне?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сиска Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "..приятелко, защо от мен го отне?"
    И пак я наричаш "приятелка"?
    Красив стих, но пълен с болка...
    Поздрав и

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...