14 дек. 2005 г., 21:10

Приятелка

1.2K 0 1

           Ти беше моя приятелка,

истинска, вярна във моя живот,

но после оказа се моя предателка,

отне без срам мойта любов.

           

Тихо страдам самотна,

            проклинам свойта съдба,

            не ми дава мира въпросът,

            защо се оказа тъй подла жена?

            

 Вярвах ти толкова много,

неразделни бяхме със теб,

защо постъпи тъй подло,

нима имаш сърце ти от лед!?

           

 Замина със него далече,

не трепна за мене твойто сърце,

не ви видях никога вече,

приятелко, защо от мен го отне?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Сиска Георгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • "..приятелко, защо от мен го отне?"
    И пак я наричаш "приятелка"?
    Красив стих, но пълен с болка...
    Поздрав и

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...