Приятелка
И пак с отворени очи, в нощта заради теб стоя,
загледан в пламъка искрящ, тъй пламенно танцуващ на свещта.
Приятелка дошла, когато сам очи не мога да затворя,
до мене тя застава и на нея аз за теб започвам да говоря.
И слуша ме така прекрасна, унесена от моите слова,
и с възхита гледа как на нея аз шептя за любовта.
Как сърцето ми пленено бие всеки ден и всеки миг,
и как единствен час, прекаран с теб, за мен е тъй неповторим, велик.
Загледан аз във нея, със моите големи влюбени очи,
изведнъж дори и тя уплаши се от бликналите ми неистово сълзи.
Побързах моята приятелка с усмивка в мрака да успокоя,
целунах я и тя разбра, че туй не са сълзи от болезнена и пареща тъга.
Загледана във мен, попита тя с недоумение,
‘Защо тогава плачеш?’ - и тя със мен заплака от вълнение.
Прегърнах я аз нея, погалих нейните коси,
и сетне казах ù, заради теб, че ти си отговора на всичките мечти.
Разбра ме тя – в сърцето ми любов за теб единствено гори,
и моята приятелка прозря, че от любов по теб са тез сълзи.
Покри ме тя тогава, с булото на нейната омайна тъмнина,
целуна ме и към тебе тръгна, да прегърне тебе както мен, това е моята приятелка – нощта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Андриан Георгиев Всички права запазени
