daik (Георги Динински)
355 485
19.07.2005 г., 22:49 ч.

Приятелко 

  Поезия
1518 0 3

Приятелко,
Зъбати бяха моите химери, но упорито ги догонвах…
…..
Като дърваря мълчалив събарях немаркирани дървета.
Затискаха ме клоните, но даже вопъл не проронвах.,
от пот слепеещ, цепениците пренасях- огньове палих за сърцето.
Като стопанин чакащ гости премитах празнотата
и паяжини най-усърдно чистих по стените голи
нарязвах хляб, наточвах вино от мазата,
и вкусната чорба оставях да мърмори…
Във тази тишина-прегракнала от вик на улулица,
Не се докосна никой (даже аз) до късната вечеря
Остана пълна (с ухание на чубрица) и твоята паница
Тогава… чак тогава успях гласът ти да намеря….
……
И беше страстна тази топлина която
уют предлагаше във хижата на тишината!

© Георги Динински Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??