Приятелко,
Зъбати бяха моите химери, но упорито ги догонвах…
…..
Като дърваря мълчалив събарях немаркирани дървета.
Затискаха ме клоните, но даже вопъл не проронвах.,
от пот слепеещ, цепениците пренасях- огньове палих за сърцето.
Като стопанин чакащ гости премитах празнотата
и паяжини най-усърдно чистих по стените голи
нарязвах хляб, наточвах вино от мазата,
и вкусната чорба оставях да мърмори…
Във тази тишина-прегракнала от вик на улулица,
Не се докосна никой (даже аз) до късната вечеря ...