"Приятелко любима"
Гледаш ме,оооо
имаш наглостта да ме гледаш,
като бълваш змии и гущери,
зад гърба ми.....
Говориш ми,
просто недей,
гласа ти е така безличен,
просто замалчи.....
Питаш ме "Защо?",
как смееш дори да ме питаш,
лицемерието явно те заслепява,
и очите ти затваря....
Търсиш,
грешките си в мен,
и въпроси пак задаваш,
но думите ми ти не заслужаваш....
Ти приятелка ми бе,
но сега си вече непозната,
предаде ме без жал,
недей отрича.....
Сега си минало,
недей ме повече търси,
едва ли ще ти отговоря,
думите си няма да хабя,
за теб.....
"Приятелко любима"
имаш наглостта да ме гледаш,
като бълваш змии и гущери,
зад гърба ми.....
Говориш ми,
просто недей,
гласа ти е така безличен,
просто замалчи.....
Питаш ме "Защо?",
как смееш дори да ме питаш,
лицемерието явно те заслепява,
и очите ти затваря....
Търсиш,
грешките си в мен,
и въпроси пак задаваш,
но думите ми ти не заслужаваш....
Ти приятелка ми бе,
но сега си вече непозната,
предаде ме без жал,
недей отрича.....
Сега си минало,
недей ме повече търси,
едва ли ще ти отговоря,
думите си няма да хабя,
за теб.....
"Приятелко любима"
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Деница Тодорова Всички права запазени
