Приятелко, открий ме!
Какво? Нима нищожни бяха
на спомените белите криле?
Зад всичкия ти грим дали видяха
ранимата душа на слабото дете?
Не малко болка погребахме,
не малко стонове изпяти,
от малки още хубаво разбрахме,
че сила в нас са сЪлзите проляти.
Сега мълчим до болка пребледнели
и кротка смърт в очите се чете.
Стоим върху жарта от усмивките изпепелени,
стоим, смирено паднали на колене.
Кои сме ние? - Питаме се пак
и тихомълком нашите сърца болят...
но спри за миг, приятелко, почакай,
открий ме вместо мене този път!
на спомените белите криле?
Зад всичкия ти грим дали видяха
ранимата душа на слабото дете?
Не малко болка погребахме,
не малко стонове изпяти,
от малки още хубаво разбрахме,
че сила в нас са сЪлзите проляти.
Сега мълчим до болка пребледнели
и кротка смърт в очите се чете.
Стоим върху жарта от усмивките изпепелени,
стоим, смирено паднали на колене.
Кои сме ние? - Питаме се пак
и тихомълком нашите сърца болят...
но спри за миг, приятелко, почакай,
открий ме вместо мене този път!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александра Борисова Всички права запазени
