Приятелко, открий ме!
Какво? Нима нищожни бяха
на спомените белите криле?
Зад всичкия ти грим дали видяха
ранимата душа на слабото дете?
Не малко болка погребахме,
не малко стонове изпяти,
от малки още хубаво разбрахме,
че сила в нас са сЪлзите проляти.
Сега мълчим до болка пребледнели
и кротка смърт в очите се чете.
Стоим върху жарта от усмивките изпепелени,
стоим, смирено паднали на колене.
Кои сме ние? - Питаме се пак
и тихомълком нашите сърца болят...
но спри за миг, приятелко, почакай,
открий ме вместо мене този път!
на спомените белите криле?
Зад всичкия ти грим дали видяха
ранимата душа на слабото дете?
Не малко болка погребахме,
не малко стонове изпяти,
от малки още хубаво разбрахме,
че сила в нас са сЪлзите проляти.
Сега мълчим до болка пребледнели
и кротка смърт в очите се чете.
Стоим върху жарта от усмивките изпепелени,
стоим, смирено паднали на колене.
Кои сме ние? - Питаме се пак
и тихомълком нашите сърца болят...
но спри за миг, приятелко, почакай,
открий ме вместо мене този път!
© Александра Борисова All rights reserved.
