Не сме тук, за да бъдем сами.
Не сме тук, за да мълчим.
Оплетени в лъжи и измами
една и съща съдба делим.
Ако сега си подадем ръка,
отколкото да сме във война
и не отнемем на някой залъка,
душата ни ще е по-достойна.
Всеки не може да е срещу всеки.
Нищо не бихме оставили иначе.
Тегобите ни биха били по-леки,
ако има с нас кой да поплаче.
Защото все някой тихо си отива
и повече няма да го видим.
Нека не нараняваме с обида
и да търсим кой да виним.
Приятелска ръка и дума навреме
могат да спасят мнозина от нас,
когато отчаянието ни превземе
и остави сред пустиня нашия глас.
© Николина Барбутева Всички права запазени