Не сме тук, за да бъдем сами.

Не сме тук, за да мълчим.

Оплетени в лъжи и измами

една и съща съдба делим.

Ако сега си подадем ръка,

отколкото да сме във война

и не отнемем на някой залъка,

душата ни ще е по-достойна.

Всеки не може да е срещу всеки.

Нищо не бихме оставили иначе.

Тегобите ни биха били по-леки,

ако има с нас кой да поплаче.

Защото все някой тихо си отива

и повече няма да го видим.

Нека не нараняваме с обида

и да търсим кой да виним.

Приятелска ръка и дума навреме

могат да спасят мнозина от нас,

когато отчаянието ни превземе

и остави сред пустиня нашия глас.