24.05.2007 г., 11:45 ч.

ПРИЯТЕЛЮ 

  Поезия
800 0 18
              
     
На Стоян!

Една ръка с безумна нежност ме прегърна.
Една ръка с надежда топла ме дари.
Една ръка, която толкова години чаках,
сега огрява тъжните ми дни.

Намерих те, когато, може би, не вярвах,
че най-хубавото едва ми предстои,
когато в болка невинната ми младост
се превръщаше, в изплакани сълзи.

Постой, приятелю, така ми трябваш.
Огрявай с радостта си моят тъжен ден.
Намерих те, когато, може би, не вярвах,
че те има. Моля те, бъди до мен.

© Сияна Георгиева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??