24 may 2007, 11:45

ПРИЯТЕЛЮ

  Poesía
968 0 18
                    
На Стоян!
Една ръка с безумна нежност ме прегърна.
Една ръка с надежда топла ме дари.
Една ръка, която толкова години чаках,
сега огрява тъжните ми дни.

Намерих те, когато, може би, не вярвах,
че най-хубавото едва ми предстои,
когато в болка невинната ми младост
се превръщаше, в изплакани сълзи.

Постой, приятелю, така ми трябваш.
Огрявай с радостта си моят тъжен ден.
Намерих те, когато, може би, не вярвах,
че те има. Моля те, бъди до мен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...