byboJle4e`f (Сияна Георгиева) byboJle4e`f (Сияна Георгиева)
4 421
May 24, 2007, 11:45 AM

ПРИЯТЕЛЮ

  Poetry
960 0 18
                    
На Стоян!
Една ръка с безумна нежност ме прегърна.
Една ръка с надежда топла ме дари.
Една ръка, която толкова години чаках,
сега огрява тъжните ми дни.

Намерих те, когато, може би, не вярвах,
че най-хубавото едва ми предстои,
когато в болка невинната ми младост
се превръщаше, в изплакани сълзи.

Постой, приятелю, така ми трябваш.
Огрявай с радостта си моят тъжен ден.
Намерих те, когато, може би, не вярвах,
че те има. Моля те, бъди до мен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сияна Георгиева All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0