(На Любо Левчев)
Ти бе така добър да ме поканиш,
където каниш птиците на гости.
Но как се вие тази остра стълба,
как все по-стръмни стават стъпалата!
Сломена е душата ми,
пречупени крилете ми
и с всяка стъпка
небето се снишава безпощадно -
и виждам, че вървя по него...
Когато си избирах тази участ,
нима съм знаел как е непосилна! ...