26.11.2007 г., 23:11 ч.

Приятелю 

  Поезия
647 0 9
(На Любо Левчев)

Ти бе така добър да ме поканиш,
където каниш птиците на гости.
Но как се вие тази остра стълба,
как все по-стръмни стават стъпалата!
Сломена е душата ми,
пречупени крилете ми
и с всяка стъпка
небето се снишава безпощадно -
и виждам, че вървя по него...
Когато си избирах тази участ,
нима съм знаел как е непосилна!
Сега не искам вече
да съм птица -
когато с всеки устрем
ме притискат
безкрили хоризонти
и когато
един отдавна уморен човек
се е запътил просто да те види,
но без да знае, че върви към рая...
Приятелю!

© Николай Шопов Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Прекрасно посвещение!!!
  • Великолепна творба!
    Моите искрени аплодисменти!
    И добре дошъл в сайта!
  • Ти бе така добър, да споделиш
    с нас прекрасна творба!
    Поздравления!!!
  • " Сега не искам вече
    да съм птица -
    когато с всеки устрем
    ме притискат
    безкрили хоризонти "
    Добре дошъл и от мен !
    Лети , независимо от всичко !
    Поздрав !
  • Браво! Вече рядко чета стойностни неща тук! Добре дошъл!!!
  • Добре дошъл при нас!
    Прекрасен стих -посвещение!
    Поздрав от мен!
  • Великолепна творба.
    Много хубаво посвещение.
    Добре дошъл. С много обич.
  • Идваш със силен стих!Поздрав и добре дошъл!
  • "Ти бе така добър да ме поканиш,
    където каниш птиците на гости.
    Но как се вие тази остра стълба,
    как все по-стръмни стават стъпалата!"

    Прекрасно посвещение!
Предложения
: ??:??