Приятелю
(На Любо Левчев)
Ти бе така добър да ме поканиш,
където каниш птиците на гости.
Но как се вие тази остра стълба,
как все по-стръмни стават стъпалата!
Сломена е душата ми,
пречупени крилете ми
и с всяка стъпка
небето се снишава безпощадно -
и виждам, че вървя по него...
Когато си избирах тази участ,
нима съм знаел как е непосилна!
Сега не искам вече
да съм птица -
когато с всеки устрем
ме притискат
безкрили хоризонти
и когато
един отдавна уморен човек
се е запътил просто да те види,
но без да знае, че върви към рая...
Приятелю!
Ти бе така добър да ме поканиш,
където каниш птиците на гости.
Но как се вие тази остра стълба,
как все по-стръмни стават стъпалата!
Сломена е душата ми,
пречупени крилете ми
и с всяка стъпка
небето се снишава безпощадно -
и виждам, че вървя по него...
Когато си избирах тази участ,
нима съм знаел как е непосилна!
Сега не искам вече
да съм птица -
когато с всеки устрем
ме притискат
безкрили хоризонти
и когато
един отдавна уморен човек
се е запътил просто да те види,
но без да знае, че върви към рая...
Приятелю!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Николай Шопов Всички права запазени
