Приятно ми е
Приятно ми е! Нека се представя -
онази съм, която ти плени
там... някога в уютната дъбрава
красиви думи, дето ù реди.
Приятно ми е! Колко си различен!?
Във тялото ти май живее друг -
обидно-скучен, страшно прозаичен
и с етикет, че неин си съпруг.
Приятно ми е! Хайде по човешки
и ти подай ми своята ръка
и за да няма пак такива грешки
недей си маха брачната халка.
То не че нещо всъщност се променя,
когато погледът ти е така студен,
а някога... Спомни си Павликени,
и как треперех в роклята от лен.
Приятно ми е! Аз съм Валентина...
(Фамилия и както му е ред.)
Отдавна скрих на спомените в скрина
един, без връщане към теб, билет.
Приятно ми е! Колко е горещо!
Ръката ми във твоята лежи.
„Петров - отвръщаш тихо. – С Вас насрещна
проверка данъчна ни престои.“
Валентина Йосифова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Лозова Всички права запазени
