13.01.2010 г., 9:02

Признание

885 0 0

Любов, за мен си всичко,

най-хубавото в моите дни.

Без теб щях да съм безразлична,

отровена от горчивини.

 

 

Ти всички радости ми даваш,

и с теб щастливо аз живея.

Ти си ревност и награда,

с теб минавам тревога и преграда.

 

Ти си грях, простен от всички,

по-чист от всички сълзи грях.

Не мога да съм безразлична,

защото с теб изгорях.

 

 

И ти докрай за мен ще бъдеш

разсъмване с гореща власт.

Ти - сладката присъда,

аз - осъдена на твойта страст.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Янчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....