3.09.2009 г., 0:25

Признание

660 0 1

Признавам, мислих само за това -

да се "поовъргаляме в сеното".

И в самотата си, и във гнева

към стареца - живот бе туй доброто.

 

И исках малко обич да ти дам

в света ти мъжки и суров, и жаден.

Към тебе тръгнах, ти не беше там,

на нещо друго беше ти отдаден.

 

Прощавай. Някога, останал сам,

за мен си помисли в часа на скука.

Ще върна спомена и ще ти дам

от топлината, дето пазя тука.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Гинка Гарева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...