Признавам, мислих само за това -
да се "поовъргаляме в сеното".
И в самотата си, и във гнева
към стареца - живот бе туй доброто.
И исках малко обич да ти дам
в света ти мъжки и суров, и жаден.
Към тебе тръгнах, ти не беше там,
на нещо друго беше ти отдаден.
Прощавай. Някога, останал сам,
за мен си помисли в часа на скука.
Ще върна спомена и ще ти дам
от топлината, дето пазя тука.
© Гинка Гарева All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
