27.05.2011 г., 20:06

Признание

1K 0 2

Караш ме да пиша за разни неща...

Да разказвам на хората, че твоя съм била...

Да те искам  и пак да крещя, 

че минало си и не можах да те изстрадам 

и да  те забравя...

Че оставил си следи по плътта ми...

че сърцето иска с теб да остане.

Но как да призная това 

как всичко свърши и няма как да се върна назад.

Много те обичах и че не мога да те преживея, 

не мога да си простя...

Че от тебе се нуждая, 

кажи ми как да спра...

наум името ти да изричам, 

наум да си мисля за теб 

и как да излъжа сърцето, 

че то не иска само теб???

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Фатиме Тибер Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...