May 27, 2011, 8:06 PM

Признание

  Poetry » Love
1K 0 2

Караш ме да пиша за разни неща...

Да разказвам на хората, че твоя съм била...

Да те искам  и пак да крещя, 

че минало си и не можах да те изстрадам 

и да  те забравя...

Че оставил си следи по плътта ми...

че сърцето иска с теб да остане.

Но как да призная това 

как всичко свърши и няма как да се върна назад.

Много те обичах и че не мога да те преживея, 

не мога да си простя...

Че от тебе се нуждая, 

кажи ми как да спра...

наум името ти да изричам, 

наум да си мисля за теб 

и как да излъжа сърцето, 

че то не иска само теб???

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Фатиме Тибер All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...