MeMe91 (Фатиме Тибер)
49

27 мая 2011 г., 20:06

Признание

Поэзия » Любовная

1K 0 2

Караш ме да пиша за разни неща...

Да разказвам на хората, че твоя съм била...

Да те искам и пак да крещя,

че минало си и не можах да те изстрадам

и да те забравя...

Че оставил си следи по плътта ми...

че сърцето иска с теб да остане.

Но как да призная това

как всичко свърши и няма как да се върна назад.

Много те обичах и че не мога да те преживея,

не мога да си простя...

Че от тебе се нуждая,

кажи ми как да спра...

наум името ти да изричам,

наум да си мисля за теб

и как да излъжа сърцето,

че то не иска само теб???

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Поэзия 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поэзия 7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поэзия 4.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬