Признание
Признание
На жена ми
Не мога чудеса да подарявам,
ни слънчеви лъчи в коси да вплитам,
с гирлянди чувствата да украсявам,
в поля с мечти незрими да се скитам.
Не мога нежни стихове да пиша,
че лирата вълшебна на Ерато
в ръцете ми тъй нежно не въздиша.
Аз помня само онзи миг, когато…
Не мога и с ръка си на сърцето
в любов със кухи клетви да се вричам,
молитви да отправям към небето.
Но мога теб... до края да обичам.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Запрянов Всички права запазени