Признание
Признание
Скривам се в крилото на калинка,
като точка, като нощ в око,
когато пътищата се разливат
и аз не зная кой от тях е мой.
Ставам венчелистче на иглика,
брезов лист, прашинка в летен зной,
отдавна в сънищата си привикнах
да сменям бурите с лъжлив покой.
И къпя поглед във потока бистър,
разперила ръцете се въртя,
през тъмни сенки във усои скитам.
От себе си ли бягам... Докога?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Доли Всички права запазени
