Признание
Признание
Скривам се в крилото на калинка,
като точка, като нощ в око,
когато пътищата се разливат
и аз не зная кой от тях е мой.
Ставам венчелистче на иглика,
брезов лист, прашинка в летен зной,
отдавна в сънищата си привикнах
да сменям бурите с лъжлив покой.
И къпя поглед във потока бистър,
разперила ръцете се въртя,
през тъмни сенки във усои скитам.
От себе си ли бягам... Докога?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Доли Все права защищены
