23 мая 2007 г., 09:16

Признание 

  Поэзия
655 0 15

Признание

 

Скривам се в крилото на калинка,

като точка, като нощ в око,

когато пътищата се разливат

и аз не зная кой от тях е мой.

 

Ставам венчелистче на иглика,

брезов лист, прашинка в летен зной,

отдавна в сънищата си привикнах

да сменям бурите с лъжлив покой.

 

И къпя поглед във потока бистър,

разперила ръцете се въртя,

през тъмни сенки във усои скитам.

От себе си ли бягам... Докога?

 

© Доли Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??