Признание
Скривам се в крилото на калинка,
като точка, като нощ в око,
когато пътищата се разливат
и аз не зная кой от тях е мой.
Ставам венчелистче на иглика,
брезов лист, прашинка в летен зной,
отдавна в сънищата си привикнах
да сменям бурите с лъжлив покой.
И къпя поглед във потока бистър,
разперила ръцете се въртя,
през тъмни сенки във усои скитам.
От себе си ли бягам... Докога?
© Доли All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
