Признание
Скривам се в крилото на калинка,
като точка, като нощ в око,
когато пътищата се разливат
и аз не зная кой от тях е мой.
Ставам венчелистче на иглика,
брезов лист, прашинка в летен зной,
отдавна в сънищата си привикнах
да сменям бурите с лъжлив покой.
И къпя поглед във потока бистър,
разперила ръцете се въртя,
през тъмни сенки във усои скитам.
От себе си ли бягам... Докога?
© Доли All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
