15.04.2019 г., 1:22

Признание

855 0 0

Обичам те в горещи дни
и нощи,
в летен зной.
Обичам те в бури
мощни
и в покой.
Отдавам ти душа
и тяло,
така отпусната,
на теб изцяло.
Обичам те в свойта младост,
и в залеза на дните.
Обичам те в дълбока ярост, 
в уюта на мечтите. 
И ще те обичам вечно
непокорна, 
раздирана от вопли. 
Мълчаливо ще треперя,
неспособна
да открия друга обич
да ме стопли.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ваня Йорданова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...