Признание

Не сънувах често, не и по много, 

но тази нощ в мен има мъгли. 

Едно желание някак си старо

Си търси място пак да излезе... 

Не те виждам, не те чувам 

Дори не знам какво си правил днес. 

Но може ли поне да си помисля 

За онзи хубав наш момент?

Замина бързо някак ненадейно, 

Бях свикнала все да си навред. 

И чак тогава усетих липса... 

Като празна яма зейна в мен. 

Имаш друга, имам друг

Нима това не е нормално?

Живота среща и разделя друг

По своя път докато изминем. 

Дори да нямам право да те видя

В съня ми вечния покой, 

Ще идвам често идвай и ти на воля.

Там ще бъде нашият момент....