29.12.2006 г., 15:12

ПРИЗНАНИЕ

776 0 15

 

 

Зная, че камък съм остър и затова

трудно е да се излезе с мен на глава.

Но само тъй да дишам умея

и вярвам, че ако аз си отида,

за хората това беда не е!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вили Тодоров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря! Разбрах всичко.
  • Вили чети внимателно!
    По долу съм написала, че според мен съществуването на отделния индивид е безценно. Без повече подробности и описания каквито ти например си правил.
  • Бъди здрав, Вили!!!
    Бъди себе си!!!
    Поздрави
  • Повече няма да чета Вантала и той такива ги говори Весело посрещане на Новата!
    П.С.:Май всички само да дишаме умеем, или пък една глътка въздух равна на един приятел, като изключим "партийните" другари
  • Липсата на всеки Човек е беда. Поздрави, Вили!!!

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....