ПРИЗНАНИЕ
Зная, че камък съм остър и затова
трудно е да се излезе с мен на глава.
Но само тъй да дишам умея
и вярвам, че ако аз си отида,
за хората това беда не е!
© Вили Тодоров All rights reserved.
Зная, че камък съм остър и затова
трудно е да се излезе с мен на глава.
Но само тъй да дишам умея
и вярвам, че ако аз си отида,
за хората това беда не е!
© Вили Тодоров All rights reserved.
и той такива ги говори
Весело посрещане на Новата!

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...