23.12.2021 г., 12:18

Признание

559 0 0

 

На традициите не робувам,
живея ден за ден,
но тихичко си в мислите бленувам,
постигам цели, сбъдвам и мечти. 

 

На суетата не слугувам,
живея простичък модел,
но тихичко в охолство си празнувам
духовна сладост в дом сплотен. 

 

На мъдростта отдавам почит, 
а любовта - поставям я на пиедестал, 
скромност - казват: " краси човека",
благородство - тази ценност Бог на силните е дал. 

 

Истинска не съм,
лицемерна в малкото си време -
усмихвам се, но не щете и да знаете коя съм,
човек - греховен като всички вас!
Обредността не ни спасява,
дори старанието към "добрия тон" и праведни дела.

 

На старите писания се доверявам,
макар да не живеем в библейски времена,
словата в КНИГАТА ме проверяват
и ме карат да ПРОСТЯ... 

                  

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Красимира Генева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...