9.01.2007 г., 20:45

Признание

1.5K 0 5
Отново с теб съм всеки ден...
И знам - не ще те имам аз!
А чашата до мен е неизменно пълна,
за да не видиш, че блясъка в очите ми от тебе е!...
Всеки би попитал - защо не е с теб?
А аз отвръщам - не иска мен...
Тъгата в очите се чете
и аз се мъча да я скрия...
Ала уви... чете се още
и чашата бездънна все пред мен е...

                                                                   8.Януари.2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цвета Лазарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Споделяй чувствата си и не ги дави в чашата, тя няма да ти помогне да ги забравиш, дори и да те заболи от споделянето не съжалявай защото ако не ги споделиш може да съжаляваш още повече
  • страхотна
  • ооо милото ми споделяй такива неща вместо да ги таиш в теб, знаеш че винаги можеш да разчиташ на мен Както и да е виждаш ли нещата са много по-светли сега
  • 6 мила!Поздрав!
  • Хубав стих, Цвета!!!
    Поздрави!!!

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...