Jan 9, 2007, 8:45 PM

Признание

  Poetry
1.5K 0 5
Отново с теб съм всеки ден...
И знам - не ще те имам аз!
А чашата до мен е неизменно пълна,
за да не видиш, че блясъка в очите ми от тебе е!...
Всеки би попитал - защо не е с теб?
А аз отвръщам - не иска мен...
Тъгата в очите се чете
и аз се мъча да я скрия...
Ала уви... чете се още
и чашата бездънна все пред мен е...

                                                                   8.Януари.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвета Лазарова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Споделяй чувствата си и не ги дави в чашата, тя няма да ти помогне да ги забравиш, дори и да те заболи от споделянето не съжалявай защото ако не ги споделиш може да съжаляваш още повече
  • страхотна
  • ооо милото ми споделяй такива неща вместо да ги таиш в теб, знаеш че винаги можеш да разчиташ на мен Както и да е виждаш ли нещата са много по-светли сега
  • 6 мила!Поздрав!
  • Хубав стих, Цвета!!!
    Поздрави!!!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...