Jan 9, 2007, 8:45 PM

Признание

  Poetry
1.5K 0 5
Отново с теб съм всеки ден...
И знам - не ще те имам аз!
А чашата до мен е неизменно пълна,
за да не видиш, че блясъка в очите ми от тебе е!...
Всеки би попитал - защо не е с теб?
А аз отвръщам - не иска мен...
Тъгата в очите се чете
и аз се мъча да я скрия...
Ала уви... чете се още
и чашата бездънна все пред мен е...

                                                                   8.Януари.2007

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цвета Лазарова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Споделяй чувствата си и не ги дави в чашата, тя няма да ти помогне да ги забравиш, дори и да те заболи от споделянето не съжалявай защото ако не ги споделиш може да съжаляваш още повече
  • страхотна
  • ооо милото ми споделяй такива неща вместо да ги таиш в теб, знаеш че винаги можеш да разчиташ на мен Както и да е виждаш ли нещата са много по-светли сега
  • 6 мила!Поздрав!
  • Хубав стих, Цвета!!!
    Поздрави!!!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....