9 янв. 2007 г., 20:45

Признание

1.5K 0 5
Отново с теб съм всеки ден...
И знам - не ще те имам аз!
А чашата до мен е неизменно пълна,
за да не видиш, че блясъка в очите ми от тебе е!...
Всеки би попитал - защо не е с теб?
А аз отвръщам - не иска мен...
Тъгата в очите се чете
и аз се мъча да я скрия...
Ала уви... чете се още
и чашата бездънна все пред мен е...

                                                                   8.Януари.2007

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Цвета Лазарова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Споделяй чувствата си и не ги дави в чашата, тя няма да ти помогне да ги забравиш, дори и да те заболи от споделянето не съжалявай защото ако не ги споделиш може да съжаляваш още повече
  • страхотна
  • ооо милото ми споделяй такива неща вместо да ги таиш в теб, знаеш че винаги можеш да разчиташ на мен Както и да е виждаш ли нещата са много по-светли сега
  • 6 мила!Поздрав!
  • Хубав стих, Цвета!!!
    Поздрави!!!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...