19.04.2007 г., 1:53 ч.

признание 

  Поезия
786 0 7
 

Аз просто съм една случайност - 
от скута съм на приключенията,
под тежки камъни съм вятър
отекнал в сблъсъка със севера.


Разгарям се във суматохата

на общество от порицатели,

самоуверена до показност -        

недопустима за вмешателство.


Спокойна съм сред антиподите

на вътрешната разточителност,

защото зная,  че съм огънят,

прогарящ мръсни пепелници.


И празни чаши не докосвам

(от милостините настръхвам ...)

Не страдам от анатемосването

на дяволи, превзели църквата.


Опитвам се да не пропадам

в илюзии за съпричастност

(съчувствието е като брадва,

ако Пилат му е посланикът...)

© Дакота Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??