признание
Аз просто съм една случайност -
от скута съм на приключенията,
под тежки камъни съм вятър
отекнал в сблъсъка със севера.
Разгарям се във суматохата
на общество от порицатели,
самоуверена до показност -
недопустима за вмешателство.
Спокойна съм сред антиподите
на вътрешната разточителност,
защото зная, че съм огънят,
прогарящ мръсни пепелници.
И празни чаши не докосвам
(от милостините настръхвам ...)
Не страдам от анатемосването
на дяволи, превзели църквата.
Опитвам се да не пропадам
в илюзии за съпричастност
(съчувствието е като брадва,
ако Пилат му е посланикът...)
© Дакота All rights reserved.
