22.06.2010 г., 13:19

Признание

1.1K 0 15

Признание

 

Аз винаги живея покрай теб.

Обичам да те гледам отдалече.

И може само случаят нелеп

или внезапна смърт да ми попречи.

 

Да спра да съм от страсти обладан

и себе си да търся в същността ти.

Не е любов това. Това е блян

по скритата човещина в нещата.

 

Не ми е крив за нищо тоя свят

и съм му благодарен, че живея.

Докато те обичам, съм богат...

Ах, как не ми се ще да обеднея!

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александър Калчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...