Признание
Аз винаги живея покрай теб.
Обичам да те гледам отдалече.
И може само случаят нелеп
или внезапна смърт да ми попречи.
Да спра да съм от страсти обладан
и себе си да търся в същността ти.
Не е любов това. Това е блян
по скритата човещина в нещата.
Не ми е крив за нищо тоя свят
и съм му благодарен, че живея.
Докато те обичам, съм богат...
Ах, как не ми се ще да обеднея!
© Александър Калчев Всички права запазени