Jun 22, 2010, 1:19 PM
Признание
Признание
Аз винаги живея покрай теб.
Обичам да те гледам отдалече.
И може само случаят нелеп
или внезапна смърт да ми попречи.
Да спра да съм от страсти обладан
и себе си да търся в същността ти.
Не е любов това. Това е блян
по скритата човещина в нещата.
Не ми е крив за нищо тоя свят
и съм му благодарен, че живея.
Докато те обичам, съм богат...
Ах, как не ми се ще да обеднея!
© Александър Калчев All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
!!!
-
Не ми е крив за нищо тоя свят
и съм му благодарен, че живея.
Докато те обичам, съм богат...
Ах, как не ми се ще да обеднея!
Направо от душата... -
Поздрав!
-
Поздравления!Перфектно!
-
Мастер, поздравления за новата ти стихосбирка! Прекрасна поезия!*
-
и себе си да търся в същността ти...
Напомни ми за притчата за момъка, който седем пъти чукал на вратата на девойката, тя питала Кой е?, той отговарял Аз съм и вратата оставала затворена.Последния път на въпроса Кой е? момъкът отговорил с Ти си.Тогава вратата се отворила.
Поздрави, Поете! -
Най-голямото богатство на този свят е .... да имаш кого да обичаш!Намерил си си съкровището ,пази си го , за себе си ... и от себе си!!!
-
няма начин да обеднееш, поете, с такава любов!!!
-
И на мен много ми хареса!!!
-
Ех,че хубавооо!!!
-
Кратко,стегнато,смислено и красиво!Браво!
-
...*
-
Отлично!
-
Пожелавам ти, да бъдеш с обич най-богат! Поздрав!
-
Аплодирам те!!!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
