Признанието закъсняло
Признанието закъсняло
Как дълга, дълга е нощта
и времето е сякаш спряло.
Пътува в нощна тишина
признанието закъсняло –
за силни чувства и мечти,
за пътища, които се разделят,
за най-красивите звезди,
които в спомените греят.
За слънцето и за дъжда,
за щастието невъзможно
и за оная красота,
която прави всичко сложно.
За всички мигове в света,
когато ти си бил без мене,
за всяка болка и тъга
и за пропуснатото време.
Мария Мустакерска
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Maria Mustakerska Всички права запазени
