Как дълга, дълга е нощта
и времето е сякаш спряло.
Пътува в нощна тишина
признанието закъсняло –
за силни чувства и мечти,
за пътища, които се разделят,
за най-красивите звезди,
които в спомените греят.
За слънцето и за дъжда,
за щастието невъзможно
и за оная красота,
която прави всичко сложно.
За всички мигове в света,
когато ти си бил без мене,
за всяка болка и тъга
и за пропуснатото време.
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
