7 июн. 2022 г., 13:52

Признанието закъсняло

2.1K 11 11

      

Признанието закъсняло

 

Как дълга, дълга е нощта

и времето е сякаш спряло.

Пътува в нощна тишина

признанието закъсняло –

 

за силни чувства и мечти,

за пътища, които се разделят,

за най-красивите звезди,

които в спомените греят.

 

За слънцето и за дъжда,

за щастието невъзможно

и за оная красота,

която прави всичко сложно.

 

За всички мигове в света,

когато ти си бил без мене,

за всяка болка и тъга

и за пропуснатото време.

 

              Мария Мустакерска

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Maria Mustakerska Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...