Признавам си...
Не вярвах аз,
че може да въстана...!
Срещу себе си дори.
Защото там където
тънеха мечтите!?
Сълзите даряваха ни стих.
Сърцето носи нашата съдба.
Съдба решена даже да загуби!?
Но никога да не прогони тя -
човешката любов завинаги.
А ние сме родени със любов!
Любов която окрилява ни...
Но взема тя и последния
ни грош... Щом дали сме,
съдбата на продажници!
Октомври е... И чакаме
да дойде циганското лято!?
Защо ни е не питай...!
Надявай се да стопли теб -
и твоето сърце.
Мечти, мечти,
ах, кой ли ги измислил?
Защо с тъга засипват ни,
кажи!?
А може би това е
човешката магия,
която живи ни държи.
Сърце, любов, душа!?
Всичко за което си мечтал.
Душата бори се и иска!?
Човек да оцелей...
Морето било до колене?
Животът бил е до момент.
Тогава нека хванем
тоз момент.
И го живеем тъй,
както той на нас е отреден.
Обичам ви аз хора мили.
И мене със любов
ме запомнете.
Поклон на хората които
отдадоха живот за нас.
И нека никога да не забравяме
за тях... На тях почит
от сърце да отдадем.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
