Призвание
Душата бяла, като сняг неопетнен!
Без стъпки никакви по него...
От нежност тиха сътворен
отдал на времето от своят шепот.
Достигнал висини големи.
Написал стихове с любов!
Докоснал цветове красиви
сълзи от обич и пролял.
Но също, преглътнал много болка и обида
и нощи дълги той не спал!?
Взирал се в тъмата тъжна
и търсил своят идеал.
Бяла като сняг неопетнен...
е душата на поета!?
И носи в себе си от своят плен
пазеща с живота си съдбата.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
