Призвание

24.01.2018 г., 9:58 ч.

Поезия

5.0 (4)

545 2 10

Душата бяла, като сняг неопетнен!
Без стъпки никакви по него...
От нежност тиха сътворен
отдал на времето от своят шепот.
Достигнал висини големи.
Написал стихове с любов!
Докоснал цветове красиви
сълзи от обич и пролял.
Но също, преглътнал много болка и обида
и нощи дълги той не спал!?
Взирал се в тъмата тъжна
и търсил своят идеал. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

Ловни пътеки
Любовта не търси покрив...

В очите ми започне ли да мръква – това е времето... да ми простиш. В Душа се влиза само... като в цъ...
Adagio in G Minor

Бях в полето вълшебното цвете и пчеличка до мен долетя. Кацна тя, потрепери с крилете и превърна в п...
Възможно е, може би

Когато ми намигна вятърът и станахме за миг приятели, усетих, че крилата е душата ми, а с него сме н...

Още произведения »