Jan 24, 2018, 9:58 AM

Призвание 

  Poetry
415 2 11

Душата бяла, като сняг неопетнен!

Без стъпки никакви по него...

От нежност тиха сътворен

отдал на времето от своят шепот.

 

Достигнал висини големи.

Написал стихове с любов!

Докоснал цветове красиви

сълзи от обич и пролял.

 

Но също, преглътнал много болка и обида

и нощи дълги той не спал!?

Взирал се в тъмата тъжна

и търсил своят идеал.

 

Бяла като сняг неопетнен...

е душата на поета!?

И носи в себе си от своят плен

пазеща с живота си съдбата.

© Ангел All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Ами да слънце не видяло!Така е с поезията ,красива и бяла!Радвам се че сподели Нинка!До нови!☺Благодаря за любими!Трогна ме!
    Благодаря Рени прегръдки от мен!😘😘😘
  • Поздрав, Ачо!
  • Ей,че хубаво и бяло....
  • Трогнахте ме Приятели !!!Благодаря за подкрепата и хубавите коментари !До нови Веси ,Гавраиле !!!
  • Призванието е съдба.От него не може да се избяга,приятелю.Твоите стихове са неговият поетичен образ.
  • Бяла е душата на автора, затова и стховете му са толкова хубави! Поздравче, Ачо!
  • Благодаря момичета че се отбихте на моята страничка и коментирахте!До нови Виле 🐝,пчеличке !Люси ☺!Хубав ден!
  • И на мен ми хареса...
  • Здравей, Ангелче. Прекрасно стихче си ни написал. Поздрави и хубав ден
  • Благодаря Приятелю,благодаря!Влади!!!
  • Много ми хареса сравнението на душата на поета с неопетнения сняг. Наистина човек, които пише лирика за любов и тъга трябва да има чиста душа! Поздравления за хубавия стих, Приятелю мой!
Random works
: ??:??