Призвание

Поэзия

627 2 10

Душата бяла, като сняг неопетнен!

Без стъпки никакви по него...

От нежност тиха сътворен

отдал на времето от своят шепот.

Достигнал висини големи.

Написал стихове с любов!

Докоснал цветове красиви

сълзи от обич и пролял.

Но също, преглътнал много болка и обида

и нощи дълги той не спал!?

Взирал се в тъмата тъжна

и търсил своят идеал.

Бяла като сняг неопетнен...

е душата на поета!?

И носи в себе си от своят плен

пазеща с живота си съдбата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

aap (Ангел)

Ами да слънце не видяло!Така е с поезията ,красива и бяла!Радвам се че сподели Нинка!До нови!☺Благодаря за любими!Трогна ме!
Благодаря Рени прегръдки от мен!😘😘😘

2018-01-25T20:53:01+02:00
ParvaNova (Ренета Първанова)

Поздрав, Ачо!

2018-01-25T20:50:01+02:00
asizi (Nina Toshich)

Ей,че хубаво и бяло....

2018-01-25T20:40:28+02:00
aap (Ангел)

Трогнахте ме Приятели !!!Благодаря за подкрепата и хубавите коментари !До нови Веси ,Гавраиле !!!

2018-01-25T18:55:07+02:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Призванието е съдба.От него не може да се избяга,приятелю.Твоите стихове са неговият поетичен образ.

2018-01-25T18:00:20+02:00