Призвание
До мен възвишената муза,
опряла беше свойта буза,
а аз я следвах ред по ред,
изписвах страници безчет…
За някои казват - изпитание,
за другиго - било призвание,
не зная – просто бях вглъбен,
над ръкописа работих ката` ден…
И тъкмо в разгара на нещата,
когато се завръзваше играта,
и ясна фабула, герои,
нарушени бяха моите покои…
Слънчев лъч обагри мойта стая,
и утринния въздух я превзе,
а тате пък усмихнато ми каза:
„Да тръгваме към детската дете!“ :)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Ама верно, като си легнат на бодя човечето ще има поне два часа да твори... 
продължавай да пишеш в градината
