Fuskov
53 249
27.04.2021 г., 19:43 ч.

Призвание 

  Поезия » Хумористична
645 1 9

До мен възвишената муза,

опряла беше свойта буза,

а аз я следвах ред по ред,

изписвах страници безчет…

 

За някои казват - изпитание,

за другиго - било призвание,

не зная – просто бях вглъбен,

над ръкописа работих ката` ден…

 

И тъкмо в разгара на нещата,

когато се завръзваше играта,

и ясна фабула, герои,

нарушени бяха моите покои…

 

Слънчев лъч обагри мойта стая,

и утринния въздух я превзе,

а тате пък усмихнато ми каза:

„Да тръгваме към детската дете!“ :)

© Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Как бре Деа, Ирина? Как ще помъкне и пишеща машина или тетрадки, те като го видят, че може да пише ще го вземат на работа бре... Ама верно, като си легнат на бодя човечето ще има поне два часа да твори...
  • Хахах, Дейка!😂
    Ми да! Като ги сложат да спят.
  • Да не ти пука продължавай да пишеш в градината
  • Хаха тъй, тъй, пък то колко важна работа има...
    Оставете детето на мира!
    Стига градини, стига ясли!
    Дайте му музи най-прекрасни! 😁
  • Благодаря Генек, и на теб Иве, какво му е неочакваното, тука само го притесняват разни да го мотат по деЦки градини...
  • Хаха, неочакван финал 😁
  • Добре, добре...
  • Ааааа, не така Зиг, още не е готов, детето има още работа... Обаче отсега предвиждам т.нар. "бестселър",...
  • 😆 Ейй, ама че готино дете! Много ми се прииска да видя “ръкописа” хаха. Усмихна ме, Фусков! 😊 Бравос!
Предложения
: ??:??